Сладък грях

Малките боровинки
усещам вкуса им още
вълнуват те ,привличат те със своя магичен цвят .
Обладават с аромат
и остават леко натрапчив ,кисел вкус,
и една пътека
да ти напомня за приказната ферия ,
за магичното блаженство
и натрапчивата сол на живота .
Усмихни се и похапни боровинки .
Може да си спомниш нещо !
Или преди отново да дръзнеш, да протегнеш длан към магията ,
да сетиш натрапчивата киселина ,
пронизваща всичките ти сетива...
А, боровинки ?

Днес - няма новина

Прекрасен слънчев ден витае над старата столица, но хората отново са сърдити. Недоволните старчета размахват пръст... Сърдити са възрастните хора на кризата, на управлението, на внуците, а и те дечицата, отправят хиляди възражения към скучните занятия.
Крив ни е на нас, крив ни е света! Красив град, прочутата дивна природа на фона на историята ни , крепост, а времето, времето днес е чудно, прекрасно, но на хората все не им достига. Студентската прослойка и всички местни граждани това чакаха, да си иде зимата, да се усмихнат на пролетта. Днес обаче, те нямат новина! Отново саможиви хора - тънкостеблени, неценящи времето, невиждащи малкото добро или просто красивото, дебнещи, сухи и влажни за поредната злощастна вест, за да се нахранят с нещастието на ближния, като че ли то не се отразява и в техния бегъл портрет. Лоша скица на неук художник!
Днес? Не, днес няма новина!

Изгрев

Добре дошли на прага на новия ден с първите лъчи на хоризонта. С пожелание за пролетни емоции, хиляди поводи за истински усмивки и ползотворна работа :)

Кръговрат

Денят умря, а залезът остана
с последните лъчи зад хоризонта
да каже сбогом вместо теб сега.

Нощта дойде и топлината малка
в гърдите на луната притаена
е неминуемо , като спомен
жалка щом ти не си
отново, тук до мен сега.

Утрото родило пак зората
е толкова далечно и лазурно.
Какво от туй, че се върти Земята!
Щом с тебе мили ще
сме пак сами…

Нощем се задъхвам от тревоги,
денем от безсмислени шеги.
Да открия себе си не мога
между минало и куп лъжи.

Чия вина да опрощавам
щом виновни няма за това.
Може би ще трябва всичко
да загърбя и забравя.
И отново тук, сега да се родя !

Морски блян

Морето е бисерно в мрака,
тъй бавно луната пълзи.
Пътеката бяла заплака
с бисерни едри сълзи.

Възседнах надеждата гола
над дивни, страшни вълни,
свирепо прегърнала ствола
на морските нощи и дни.

От мене побягна морето
в грохот и пяна се скри.
сърцето ми нежно и клето
облечено в обич гори.

Обречено тихо да люби
без отговор, зов и мечти.
Жадният винаги губи
с морето изчезваш и ти.