Кръговрат

Денят умря, а залезът остана
с последните лъчи зад хоризонта
да каже сбогом вместо теб сега.

Нощта дойде и топлината малка
в гърдите на луната притаена
е неминуемо , като спомен
жалка щом ти не си
отново, тук до мен сега.

Утрото родило пак зората
е толкова далечно и лазурно.
Какво от туй, че се върти Земята!
Щом с тебе мили ще
сме пак сами…

Нощем се задъхвам от тревоги,
денем от безсмислени шеги.
Да открия себе си не мога
между минало и куп лъжи.

Чия вина да опрощавам
щом виновни няма за това.
Може би ще трябва всичко
да загърбя и забравя.
И отново тук, сега да се родя !