Пеперуда

Малка сянка на две превита.
И трепти , трепти, трепти...
Наранена пеперуда
пърха,пърха, но
напразно ..
Затворничка сакрална е
на храм от болка
и пропилени мечти,
мигновено щастие
в илюзорен огледален свят.
Тя се блъска, блъска
в своите душевни дълбини
и крещи,крещи, крещи..
Крехко и тленно сърцето
тупти ли тупти,
а тя руши ,руши, руши..
в себе си загуби се
изпепелена...
И днес я видях-
пеперуда- луда , дива и свободна.
Беше друга ,променена
от болката и надеждата родена
и сега лети , лети,лети
дорде чуковете на съдбата
не и ранят отново крилата.
Нежно създание , не ,
а крепост със сърце
бъди ,бъди мое лице!
По своя път върви ,че кратък е, незнаен..