Морето е бисерно в мрака,
тъй бавно луната пълзи.
Пътеката бяла заплака
с бисерни едри сълзи.
Възседнах надеждата гола
над дивни, страшни вълни,
свирепо прегърнала ствола
на морските нощи и дни.
От мене побягна морето
в грохот и пяна се скри.
сърцето ми нежно и клето
облечено в обич гори.
Обречено тихо да люби
без отговор, зов и мечти.
Жадният винаги губи
с морето изчезваш и ти.
четвъртък, 25 март 2010 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
сладкодумни стихове... доста по-добри от мойте :D
ОтговорИзтриване